събота, 4 май 2013 г.

Изказване на Майте Мола – зам. председател на Европейската лява партия и завеждащ Департамента по международни въпроси на Испанската комунистическа партия на форума „За солидарна България в солидарна Европа”


София, 21.04.2013г.

Скъпи приятели, приятелки и другари,
За мен е чест да бъда днес тук, в София, заедно с Вас, в България – една прекрасна страна с много история.
Живеем в момент на структурна, институционална и социална криза, чието разрешаване или продължаване в крайна сметка ще зависи от това какво съотношение на силите ще се установи и кой ще спечели идеологическата хегемония. Става дума за един високорисков момент, в който капиталът се опитва да наложи авторитарен модел на общество.
За да осигури господството си над световната икономика, капиталът се нуждае все повече от войни и конфликти, с цел да постигне контрол върху стратегическите ресурси по начин, по който империализмът да намери изход от кризата в своя изгода.
Международните институции се превърнаха в движещи сили за разпространяване на тези империалистически политики в икономическата и политическата област: Международният валутен фонд, Международната търговска организация, Европейската централна банка.
Европейският съюз е разкъсван от противоречията на собствения си модел за изграждане, който ние от Eвропейската левица разобличаваме отпреди 1992 г. като модел в услуга на пазарите.
При това устройство, страните от Изтока страдат от свои собствени проблеми, какъвто е случаят с България. Преди 25 години тя беше социалистическа република с чудесни показатели за човешко развитие, а днес е най-бедната нация в Европейския съюз.
Почти половината от българите живеят в бедност, а официалната безработица надхвърля 12%, заплатите са много ниски, расте броят на самоубийствата през последните месеци, половината от децата са в риск от изпадане в бедност.
Падането на правителството на консервативния български премиер Бойко Борисов, принадлежащ към ГЕРБ – член на Европейската народна партия, още веднъж показа, че предполагаемите постижения на политиката на строги икономии всъщност не съществуват; точно обратното – социалните последици от неолибералните съкращения на разходите са трагични.
Поради кризата, чуждестранните инвестиции в България са намалели пет пъти от 2009 г. насам, износът за останалите страни от Европа също е спаднал, а малкото публични инвестиции се изпълняват със средства от европейските фондове. Подобно на Испания и други европейски страни, към икономическата ситуация следва да се добави и корупцията.
От техническа гледна точка, обаче, в България няма криза: външният дълг е само 16% от брутния вътрешен продукт, а дефицитът е 2%. България не е получавала спасителна помощ от Международния валутен фонд, нито от Европейската централна банка, и въпреки това управляващите наложиха строги икономии. Изправени сме пред последиците от две явления: неравенство във вътрешността на Европа и крайности на неолиберализма.
Сред основните искания, издигнати по време на масовите протести, които свалиха правителството, бяха и тези за промяна на съществуващата избирателна система, за национализация на чуждестранните предприятия в енергийния сектор.
Да не забравяме, че България използва въглища като гориво, за което се налагат строги екологични глоби от ЕС, но от друга страна, развитието и използването на енергия от възобновяеми източници се оказва все още много скъпо.
Както в Испания или Италия, и тук се долавя отвращение у населението към политиката, колкото повече се задълбочава кризата на демокрацията в Европейския съюз като цяло.
Много е важно да посочим, и то със съжаление, че българите съставляват 4 % от миграционното движение в ЕС. Много от тях, както и испанските младежи, въпреки че притежават професионална подготовка и висше образование, търсят работа в селското стопанство, транспорта, търговията или като домашни прислужници, където получават по-добро заплащане.
В Европейската лява партия вярваме, че отговорът на обществото, решило да окупира улицата, трябва да съдържа политически предложения за промяна на ситуацията, които не могат да дойдат нито от дискредитираната десница, нито от българската социалдемокрация в лицето на социалистическата партия с нейните дясноцентристки политики.
Ние смятаме, че те трябва да дойдат от партия „Българската левица” - нашият партньор в страната, която от 2009 г. показва твърда последователност и издига сериозни предложения и алтернативи.
Партия „Българската левица”, заедно с други политически, социални и синдикални сили, трябва да поеме юздите в свои ръце и добре да обясни кои са истинските виновници за ситуацията, разрушавайки мита, че произхожда от социалистическата система, приключила преди повече от 20 години.
И за да продължа с един пример от Средиземноморието, ще се спрем за няколко минути в Испания, където кризата помита социални постижения и завоевания, и където се проявяват всички недостатъци на модела на капиталистическо натрупване, изграждан в продължение на десетилетия. Днес ясно се вижда, че начинът, по който капитализмът се реорганизира след т.нар. неолиберална революция, е изчерпан.
Безработица, имиграция на млади хора, бедност, неравенство между мъже и жени, дискусия за аборта - брутално връщане назад след една диктатура, оставила страната в пълна нищета. Сега, с диктатурата на капитала се връщаме в същата ситуация.
Какво да правим при тази конюнктура? Ние смятаме, че от основно значение да вървим към социализиране и демократизиране на производствените отношения в целия свят: латиноамериканският пример, с всичките му противоречия, сочи в правилната посока.
Преустройство на икономиката в услуга на човешките потребности, сътрудничество и регионална интеграция като алтернатива на империализма, и демократизиране на политическите структури, което да засили влиянието на широките потиснати и експлоатирани маси.
Затова атакуват Венецуела, атакуват съюза АЛБА – Боливарската алтернатива за народите на нашата Америка, атакуват СЕЛАК – Общността на латиноамериканските и карибските държави, атакуват Куба, освен че претендират да установят контрол върху петрола и останалите геополитически интереси в района. Всички сме с Мадуро и Боливарската революция!
Възниква необходимостта от възстановяване на демокрацията. Европейската лява партия залага на демокрацията, разбирана като способност на трудещите се и всички слаби социални сектори да влияят върху официалната власт. Осъществяването на тази цел трябва да започне с преобръщане на приоритета, който сега е даден на пазарите, и с излизане от капана на дълга, принуждавайки финансовия сектор да поеме вината за собствените си грешки.
Проблемът за европейското изграждане върху социални и демократични основи придобива ново измерение, напълно несъвместимо със сега съществуващия модел.
На антидемократичната и неолиберална интеграция трябва да противопоставим проект за демократична, социална и кооперативна интеграция. Въз основа на съпротивата, която се заражда в опозиция на строгите икономии и неолибералния изход от кризата, може да се изгради алтернатива за постигане на кооперативна интеграция, с планирани обмени и демократично контролирана валутна и финансова система. За целта е наложително да разрушим, да сринем сегашната Европа, изградена единствено около еврото.
В съответствие с тези анализи, целите минават през превръщането на протестите в организация, бунтът - в алтернатива, а алтернативата  - във власт. Власт, която да оспори хегемонията на капитала, да върви напред към демократичния бунт на социалните маси, да се конкретизира в изграждането на социална, антикапиталистическа и демократична алтернатива на кризата - в Испания, в България и в Европа - чрез създаване на обществени обединения, способни да намерят изход от кризата, които могат да се изразят с призива „Да спасим хората и публичните услуги, а не банките”.
Предизвикателството е да докажем, че е възможна такава алтернатива, основана върху програма за обществена заетост, одит на дълга и отхвърляне на незаконната част, защита на публичната етика и изгонване на корумпираните лица от институциите.
От основно значение е промяната на европейските конституции, които следва да определят като абсолютен приоритет разходването на публични средства за пенсии, публични услуги и борба с безработицата, пред всеки друг ангажимент.
Защита на политиките за постигане на фактическо равенство между мъжете и жените, прогресивна данъчна реформа и засилване на борбата срещу измамите, защита на мира пред използването на войната като инструмент за господство и присвояване на богатствата на планетата.
Създаването на държавна банкова система или гарантирането на правото на жилище трябва да бъдат някои от основните оси на нашата борба.
А борбата следва да се води на национално и европейско равнище, за постигане на по-голямо сближаването с всички средства в рамките на нашите възможности.
Благодаря, скъпи приятели. Борбата продължава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар